text-5.jpg (12546 bytes)

ИЗРАИЛТЯНИТЕ В ЕГИПЕТ

          Новости за пребиваването на израилтяните в Египет
    В средата на XVIII в. пр.Хр. непознати народи от север нахлули в Предна Азия. Те покорили северната част на Междуречието, Сирия, Палестина. В историческите описания тези народи са наречени хети, име, което се среща едва от времето на юдейския историк Йосиф (I в. сл.Хр.). Превежда го погрешно с “царе на овчари” (това той прави, опирайки се на сведения от елинизирания египтянин Манетон от III в. пр.Хр.). Разчитането на оригиналния йероглифен текст обаче доказа, че наименованието означава “владетел на чужди страни”. Цели 150 години хетите са владели Египет. Въпреки всичко все още знаем твърде малко за тях. Това се дължи на факта, че след прогонването на хетите египтяните са унищожили техните паметници, ? Както вече се спомена, хетите въвели в бита на египтяните коня и колата, дотогава съвършено непознати за тях. От своя главен град Аварис в източната делта на Нил, хетите владеели Египет заедно с още доста страни от западната част на Предна Азия. Били склонни да предоставят на някои от покорните египетски царе да управляват като техни васали. Само малцина от хетските царе изглежда са имали в действителност цялата власт над египетската страна.
    За читателя на Библията тези нашественици са интересни с това, че Йосиф вероятно е бил издигнат на поста първи заместник на фараона в Египет именно по тяхно време. Това заключение се налага от хронологията на библейските данни, както и от факта, че Йосиф е имал на разположение коне и коли, теглени от коне, когато е приел длъжността си и е изпълнявал задълженията си на висш разпоредител (Бит. 41:43; 46:5;47:17). Фактът, че Йосиф като семит е могъл да заеме този висок пост в египетската държава, намира донякъде обяснение в това, че Египет по това време е бил подвластен на родствен на Йосиф народ. За хетите е било естествено да се отнасят благосклонно към израилтяните, защото са ги третирали като приятели на основата на общия им семитски произход.
    Големият обрат на нещата за египтяните започнал, когато владетелят от Тива (Тевен) в Горен Египет се разбунтувал против хетите и призовал всички на освободителна война. Като цар на област, Секненри пръв направил опит да изгони хетите от своята земя, но неговата смелост му коствала живота. По всичко личи, че той е загинал на бойното поле. Мумията му с разбит череп може да се види в музея в Кайро: страшните наранявания на главата говорят за насилствена смърт. Но неговите синове Камосис и Амосис продължили да воюват, докато най-после победили хетите, завладели дори техния главен град Аварис и ги прогонили от земята си.
    Царете, освободили египтяните от хетско господство, били удивителни герои - основатели на могъщата осемнадесета египетска династия. Оставили след себе си надписи, с които възхвалявали своите подвизи. Подобни надписи обаче, в които се говори за войните против хетите, по принцип са рядкост. Това е така, защото египетските царе искали напълно да заличат от съзнанието на египтяните позора на 150-годишното робство и презрените имена на чуждестранните завоеватели.
    За освободителната война на египтяните бихме узнали дори още по-малко, ако един войн на цар Амосис не беше я описал чрез дълъг инкрустиран надпис в своята лична гробница.

          Гробницата на един египетски капитан
   За да проверя достоверността на сведенията на този “главен свидетел” за освободителната война на Египет, трябваше да намеря гробницата му! Човекът, комуто дължим благодарност за тези забележителни древни исторически сведения, е бил офицер и е носил подобно на своя цар името Амосис. Неговата гробница се намира близо до малкото село Ел-Махамид, приблизително на 80 км на юг от Луксор. В онези ненаселени места от развалините на древния Нехаб (днешен Елкаб), който е единственият главен град на тази горноегипетска област, крепостните стени са били изградени преди почти 4000 години и са се запазили удивително добре. Дебели са почти 12 м, иззидани от неизпечени тухли и образуват голям правоъгълник с размери 550 на 585 м. Докато древните постройки от вътрешността на това пространство са изчезнали без остатък, градската крепостна стена е надживяла хилядолетията.Амосис от Нехаб последвал призива на своя цар Амосис от Тива (Тебен) за освобождение на Египет. Бил корабен офицер от царската флота по р. Нил. След войната се завърнал в родния си град с богата плячка от роби военнопленници и много други користи. Едновременно с това бил удостоен и с отличия от царя. Като всеки благороден египтянин, започнал строеж на лична гробница в скалистите подстъпи на един връх, както са практикували неговите предшественици. По стените на своя бъдещ дом на упокоение поискал да бъде нарисуван заедно със семейството си. В дълъг издълбан в скалата надпис, който се е запазил изключително добре, той описал сраженията по време на освободителната война. Тъй като това е единственият и донякъде изчерпателен източник на тази война, ще предам неговото съдържание в резюме.
    Заедно със своя цар Амосис плавал на кораба по течението на реката, по време на което непрестанно имало стълкновения с неприятелите. След това описва първото по-голямо сражение при Аварис, при което възхвалява своя героизъм, че пред лицето на “Негово величество” се сражавал смело пеша, слязъл от кораба. След това бил преместен на кораба “Знамението на Мемфис” и взел участие в дългата и трудна обсада на хетската столица. Отново възвеличава своите Mеройски дела, докладва за спечелването на голяма плячка и за погубването на силен враг, за което бил награден от своя цар с отличието “Златото на смелостта”.
    По-нататък се описва втората битка, в която Амосис отново завоювал голяма плячка и победил друг свой противник, на когото отсякъл ръката, за да я предаде на царя си като трофей. За това бил награден втори път с отличие. Библията ни запознава с практикуването на този египетски боен обичай, чрез който за доказателство, че е поразен някой известен неприятел, на убития се отрязвала едната ръка (Съдии 8:6). Но в сражението победители излезли хетите, поради което египтяните се оттеглили на юг. Там станало следващото сражение. В него Амосис осъществил безумно смела акция: Доплувал до насрещния бряг, където се намирал неприятелят, заловил пленник и го завел със себе си на своя бряг. Царят отново го наградил с отличие.

< горе >

    В следващата битка хетите пак били победени. Тогава египетската армия веднага се устремила към главния град на противника, обсадила го и успяла да го превземе. Въпросният Амосис отвлякъл от града мъж и три жени като пленници, които царят допълнително му дал за роби.
    След продължителни сражения хетите били прогонени от Египет, но успели да запазят в Южна Палестина Саруен като свой главен град. По-късно той бил отреден за Юдиното потомство (Ис.Нав. 19:6). Цар Амосис продължил да преследва хетите. Дали след обсада, траеща 3 години, или след 3 поредни похода, което не става ясно от текста, египетските войски успели да завладеят и Саруен. Офицерът Амосис ни съобщава, че и тук се е отличил, като пленил две жени и убил един воин. И отново му било позволено да задържи пленничките за свои робини.
    С превземането на Саруен приключила войната против хетите. Оцелелите след това поражение хети се оттеглили отново на север. По-късно египетските фараони пак са се сблъсквали с остатъците на този народ както в Палестина, така и в Сирия, но той престанал да играе решаваща роля в историята на тези области от древния свят.

          Поробването на израилтяните
   След победоносната война против хетите египтяните, изпълнени с омраза към своите бивши семитски господари, превърнали в роби евреите вероятно поради близкия им произход с хетите. В надписите на гробницата на Амосис се четат имената на 19 свои роби, дадени му от царя заради заслуги в освободителната война. Няколко от тези имена са на семити, поради което не е изключено някои от тях да са били евреи. Изпъква името Тамасия, сходно с името Амасия (II Лет. 17:16). Но и имена, неспоменати в Библията, като Астарими или Хари, са също семитски. Своите роби египтяните наричали с думата “азиатец”, поради което средноориенталският произход на роба е извън всякакво съмнение. Но и от робите, имащи египетски имена, мнозина вероятно са били семити, а също и евреи, защото по времето на изхода на израилтяните от Египет някои от тях са притежавали египетски имена - напр. Мойсей, Мариам, Финеес, Хофни и др.
    Царете на Тива (Тебен) като освободители на Египет основали могъщата осемнадесета династия, а заедно с това и новото царство. Вероятно това са същите царе, които превърнали евреите в роби. Авторът на Втората книга от Библията ни дава възможност да осъзнаем, че тези царе не искали да признаят голямата полза, която Йосиф със своята дейност допринесъл за Египет. Причината била неговият семитски произход, подобно на техните омразни поробители. “Тогава над Египет се възкачи нов цар, който не познаваше Йосиф” (Изх. 1:8).
    Когато седях в гробницата на Амосис в далечния Елкаб и четях интригуващия доклад за битките с хетите и когато след това се удивлявах на огромните по размери крепостни стени на древния град, почувствах както никога досега незавидното положение на евреите след политическата промяна в Египет, превърнала ги в роби.
    Надписът в гробницата на Амосис е рядко по рода си свидетелство за историческите събития, довели до заробване на израилтяните (вж. Изх. 1 и 2 гл.).
    Но именно това непоносимо робство довежда чрез Мойсей до голямото издигане на народа, чиято връхна точка е обединението на всички израилтяни в избран Божий народ, който бил по божествен и удивителен за хората начин изведен от Египет.

          Луксор и Карнак - сегашните градове върху древна Тива (Тебен)
   Градът Тива (Тебен) имал близо 1500-годишна история, когато бил разрушен от асирийския цар Асурбанипал през 663 г. пр.Хр. Намирал се на около 650 км южно от Кайро и лежал в характерна за Горен Египет тясна ивица плодородна земя покрай двата бряга на р. Нил. Високи като кули скали служели за граници на тази долина, до които скали стигала пустинята. В източната част на града били разположени жилищните квартали и храмовете на многобройни божества, а в западната му част погребвали умрелите.
    Със столетия градът бил политическото средище на Египет. Още по-дълго обаче той бил главното обиталище на могъщото официално божество Амон.
    По времето на най-голям разцвет в Страната на Нил са се изливали (били донасяни) огромните богатства на Средна Азия и Африка. За разкрасяването на Тива (Тебен) не са били изразходвани много средства. Всеки цар е построявал само още някой храм, така че никой друг град от времето на Тива не е можел да го надвишава с такава храмова слава, което може би важи и за древния Вавилон.
    Своето най-голямо процъфтяване Тива достига при могъщите царе на осемнадесетата династия, която не само изгонила хетите от египетската земя и обединила под една централна власт отделните области на Нил, но и поставила основите на могъщо царство, достигащо дълбоко на юг до Нубия, а на север през Палестина и Сирия до р. Ефрат. Площта, върху която била построена древната Тива, днес се заема от гр. Луксор и няколко села, от които най-известно е селото Карнак.
    След пристигане с влак в Луксор по пътя от гарата към хотела веднага се минава покрай големия храм в града, който бил граден от много прочути фараони. На няколко километра южно от Луксор в Карнак се намира импозантният храм на бога Амон. Това са най-големите в света храмови развалини, много сполучливо наречени “Вкаменената история на Египет”. Много фараони са ги градили последователно, като се започне от дванадесетата династия и се стигне до времето на асирийското нахлуване (в строежа на храма не са участвали само царете на хетите). През последните 150 години голям брой учени са изследвали тези строежи, техните надписи и изображения. Въпреки големите усилия със сигурност може да се каже, че краят на научните изследвания е все още далеч. Отделните зали на храма в Карнак предлагат превъзходен поглед върху периодите от египетската история и култура. Човек се чувства спътник на прочути царе в техните завоевателни походи или свидетел на техния житейски път. Всички тези царе са оставили по каменните храмови стени чрез надписи и картини не само докладите на своите военни постижения, но и рождените си дати, времето на възкачването им на трона, както и религиозни и светски събития, станали през живота им.

< НАЗАД >